top of page
  • Instagram


​Вървя по улиците и в ушите ми гъмжи, гъмжи, гъмжи музика. Пресичам, движа се бързо и ритмично. Докато вървя си се представям. Представям си, че съм във филм. Камерата хваща мен и походката ми, моите слънчеви очила, моето черно палто, моите тежки ботуши и моя устрем. След това се оказва, че камерата е някъде далеч и високо, защото аз ставам все по-малка и по-малка - зърнестият кадър е завладян от мегаполис, пълен с хора, коли, трамваи, обекти, смог. Музиката в ушите ми и музиката на филма е музика за бунт и треска, защото аз вървя към някаква промяна, която вярвам, че трябва да постигна. Аз толкова силно вярвам какъв трябва да е светът. Формирах гледните си точки към човечеството и сега много силно копнея да открия тълпите. Тълпите, които мразя. Тълпите, които мога да променя. И тълпите, на които принадлежа. Може би нищо не се е променило от векове, но аз не искам злият човек да победи. Злобният човек да унижава. Жестокият човек да празнува. В следващите кадри се ускорявам, затичвам се и няма кой да ме спре да вярвам, че ще успея, че идва ново време, че ще тържестува благото, справедливото и доброто, а гневът и насилието ще са сюжети. И неизбежно аз се спъвам. Падам напред. Слушалките ми политат на метър от мен. И внезапно чувам ХРЯС!  

Ana-Maria Sotirova's text (in BG) inspired by Denitsa Nikolova's video.

Featured in DZ IV.

  • Instagram

Video: Denitsa Nikolova

Digital illustration: Daniela Kovacheva (part of the ongoing project Italia Unas)

  • Instagram
_DSC3469 (2).JPG

- [ ] This is a light of mine which I did not know I had until recently. No one has ever seen me in this state. A state which does not connect to the physical. It's invisible to people, it's psychological. The last few months have been some of the hardest in my life and what I'm feeling I cannot describe with words even... The 'episodes' I get daily. The psyche is the scariest invisible power for which humankind doesn't have an X-ray. That is also why people often disregard it.

- [ ] My therapist gave me as a task to show what I feel in the form of one photograph. I had an initial idea yet it all came to be as I perceived it in the moment, every object, feeling, light, colour, shadow - it all happened within the process of shooting. I let my psyche lead me, the physical time did not exist. The photograph doesn't have set rules and it shouldn't, really.

- [ ] To me, this shot means a lot, makes me realise every detail of my state (of me). I didn't know how such a thing would describe a human being so perfectly, their sense of pain, fear, inner battle, hope, will, betrayal and hate. Art reaches science as much as science reaches art. The two are interlinked and create a super intellect. Individually, they're just notions in their own field.

- [ ] And what is your viewpoint, your sense of your own science within your psyche?

Paul Beaudoin's video glitch art inspired by Hannah Ivanov's painting and Dimitar Chakarov's 'Commentary'

Video: Ivaylo Saraliyski

inspired by

Music: Yavor Zografski 'SMYAH'

  • Instagram
  • Facebook
bottom of page